Най-честите форми на пародонтално заболяване, засягащи човешкия организъм, са гингивит и пародонтит– известен още като „пародонтоза“ в не толкова далечното минало. Изменението в наставката на наименованието се дължи на изяснената днес причина за заболяването- пародонтитът е възпалително заболяване.
Венците са меките тъкани, които обграждат зъбите и алвеоларната кост, в която зъбите са разположени. Гингивитът е възпаление на венците, най-често индуцирано от натрупването на зъбна плака и зъбен камък.
От своя страна пародонтът съдържа следните структури: венци, алвеоларна кост, зъбен цимент- разположен по зъбния корен, и периодонтален лигамент- прикрепване, което свързва костта, венеца и зъбния цимент (корен). Така пародонтитът, в който гингивит може да прогресира, се определя като по-дълбоко възпаление, при което има загуба на гореописаното прикрепване, както и резорбция( стопяване )на алвеоларна кост, което води до разклащане и загуба на зъбите.
Гингивитът е обратимо възпаление на венците- повлиява се добре при отстраняване на бактериалната плака и зъбен камък.
При пародонтита обаче регенерацията на вече изгубени пародонтални тъкани е съмнителна.
Венците са прицелна тъкан за половите хормони, тъй като в тях се намират рецептори за тях.
В тъканите на пародонта се наблюдават специфични промени, най- силно изразени през пубертета, бременност, менопауза и менструален цикъл.
По време на пубертета поради повишените нива на стероидните хормонисе наблюдава повишаване на честотата и тежестта на гингивалното възпаление, което не е свързано с нивото на плаката.
След като премине пубертета симптомите отшумяват, но възпалението не изчезва изцяло, тъй като е необходимо да се отстранят локалните фактори.
Ако преди пубертетските години е имало налично възпаление на гингивата, то се утежнява!
При по-леките форми е необходима честа ремотивация за ефективен плак- контрол, а по-тежките случаи могат да наложат микробиологични тестове, локални и системни антибактериални средства.
По време на менструация се наблюдава лека форма на гингивит.
Поради пик на нивата на хормона прогестерон 7-10 дни преди менструацията се увеличава кървенето на венците.
Регистрира се кървене при сондиране и напрегнатост във венците в дните преди цикъл. Необходимо е спазването на висока орална хигиена.
Хормоналните контрацептиви представляват комбинация от синтетични естрогени и прогестерон.
Приемът им провокира гингивално разрастване, а дългата им употреба води до повишен риск от пародонтит!
Измененията във венците зависят от продължителността на приема на медикамента.
Ниски нива на плака могат отслабят този ефект дори при продължителна употреба.
Гингивитът на бременността се среща у половината от бременните жени.
По време на бременност се повишават нивата на половите хормони за период от няколко месеца- естрадиол, естриол и прогестерон. Това води до повишена тежест на гингивалното възпаление през втория и третия триместър от бременността, като възпалителният процес не е свързан с нивото на плаката.
Увеличените нива на хормоните потискат имунния отговор на венците спрямо плаката.
Симптомите се развиват при ниски нива на плаката: венците придобиват яркочервен цвят, подути са, появява се кървене при четкане. Промените са безболезнени.
Бременността не предизвиква промени при здрави венци!
Поради това е необходимо да се информира бременната за ефекта на хормоналните промени върху венците и да се
мотивира и инструктира за ефективен личен плак контрол.
Най-подходящ период за професионално почистване на зъбната плака и камък е 2-ри триместър на бременността.
Научно е установена е взаимовръзка между заболяванията на венците и неблагоприятен изход от бременността: бременни жени с лошо гингивално здраве са с повишен риск от развитие на прееклампсия, преждевремнно раждане и раждане на дете с поднормено тегло.
Поддържането на добро орално и гингивално здраве по време на бременност е от първостепенна важност за бременната жена и нейното бъдещо дете.
Епулис на бременността (още пиогенен гранулом, epulis gravidarum) се среща у 0,5-5% от бременните жени. Прилича на „топче“ върху венеца, което кърви обилно при лека провокация.
Това е възпалителна реакция спрямо бактериалната плака, модифицирана от хормоналния статус.
Развива се по-често в горна челюст, като може да достигне значителни размери.
Претърпява обратно развитие или напълно изчезва след раждане.
Състоянието може да се избегне чрез превенция– личната орална хигиена и професионално почистване по време на бременност.
След хирургично лечение на епулиса може да доведе до рецидив при лоша орална хигиена. Може да се изпълни само в случаите, когато затруднява дъвкателната функция и предизвиква усложнения -кървене и инфектиране. Обикновено се отлага за след раждането,ако не изчезне от само себе си.
По време на менопауза с понижаване нивата на половите хормони се наблюдават следните промени във венците: сухота и парене в устата, промени във вкусовите усещанния, бледи на цвят венци и рецесии. Често този период се свързва и с развитие на остеопороза на костите, която засяга и челюстните кости и води до разклащане на зъбите.
В тези случаи от първостепенна важност е ефективната лична и редовната професионална орална хигиена, както и контрол на хормоналните нива.
Друг фактор, оказващ влияние върху венците, е стресът.
Физическия и психичския стрес могат да имат изразен вреден ефект върху човешкото тяло. Установена е връзка между пародонталните заболявания и стреса.
Поради по-голямото количество адреналин при стрес и депресия се наблюдава понижен имунен отговор на тялото, което прави венците по-податливи на пародонтални заболявания, както и с по-утежнено протичане.
Можете да подобрите своето орално и общо здраве, като превърнете следните 3 лесни стъпки в ежедневна рутина:
Автор: Д-р Сияна Граданска