Най-честите състояния, които изискват спешен стоматолог са
Неотложна дентална помощ е нужна на пациенти с остри и хронични обострени периодонтити. Много често причината за развитието на остър периодонтит е нелекуван пулпит или неуспешно кореново лечение. Характерно за острите периодонтити е локализираната нетърпима болка в даден зъб, като пациентът съобщава често, че усеща зъба по-висок от другите. Когато е налице остър гноен периодонтит, пациентът усеща пулсираща болка в зъба („тупкаща“ болка). Ако пациентът не потърси спешен зъболекар навреме, има риск да се развие одонтогенен абсцес, т.е. абсцес от зъбен произход.
Зъбният абсцес е спешно състояние ,характеризиращо се с болка и оток (подуване), който има ясни граници. В резултат на тази подутина често е налице лицева асиметрия. Кожата в областта на абсцеса е зачервена и с повишена температура. Много често се наблюдава тризмус – това е ограничено отваряне на устата, както и затруднено и болезнено дъвчене.
Пациентът може да вдигне температура между 38 и 40 градуса.
При тежки и нелекувани абсцеси, гнойта може да се разпространи в съседните тъкани и да влоши драстично общото състояние на пациента. Основното лечение е да се даде изход на гнойта, която се е събрала в тъканите, и да се повлияе бактериалната инфекция.
Алвеолитът е сериозно усложнение след вадене на зъб, което е в следствие от неправилно зарастване на раната. Това е инфекциозно – възпалителен процес в областта на алвеолата и нейните стени, възникващ след вадене на зъб. Клиничните симптоми се развиват 2-3 дни след вадене(екстракция) на зъба. Пациентът изпитва силна болка в костта в областта, в която е ваден зъбът. Може да има гноене от раната(гноен алвеолит ). Тогава болката е пулсираща, телесната температура може да се повиши около 38 градуса. Често пъти в практиката се наблюдава и сух алвеолит, т.нар. суха алвеола (dry socket). Тогава липсва гноене от раната, ръбовете на алвеолата са оголени и покрити с жълтеникаво-сивкав налеп. При сухият алвеолит болката е нетърпима ,стрелкаща и постоянна.
Причините за развитието на алвеолит след вадене на зъб могат да се разделят в следните групи:
Затрудненият пробив се характеризира с възпаление на околозъбните тъкани, на венеца около пробиващия зъб. В резултат на това се развива перикоронит, който при липса на лечение се усложнява в паракоронит. Тези две диагнози се срещат най-често при горните и долните мъдреци. Най-честата причина е, че за пробиващия мъдрец липсва достатъчно място в зъбната редица. Така коронката на мъдреца не може да се покаже изцяло на повърхността и е покрита частично от лигавица, като козирка, т.нар. лигавичен капишон.
В това „джобче“ навлиза храна и зъбна плака, които довеждат до възпаление и оток, и зачевряване на лигавицата около коронката на зъба. Пациентът усеща силни болки ,ирадиращи(стрелкащи) към ухото. В случай, че пациентът не потърси навреме спешен зъболекар, перикоронитът обхваща и подлежащите тъкани и възпалението се нарича паракоронит. Стига се до подуване и оток на целия венец и околни тъкани, както и до болка в гърлото при преглъщане. Често пациентите не могат да отворят устата напълно, поради възпалетелния оток в дъвкателните мускули. Може да се наблюдават също увеличени и болезнени лимфни възли, повишена температура, главоболие и отпадналост.